15 апр. 2022 г., 20:08  

... дано дете я гъделичка... 

  Поэзия » Другая
232 2 6

Звездите горе мене чакат
да ги броя. Нощта е ясна.
Луна – полегнала на лакът
и принцът, който не порасна.

 

Белее дворната пътека,
горчи вечерният ми залък.
За теб е весело и леко,
ти, принце си остана малък.

 

Аз остарявам и столица –
тъга в косите – цвят от вишни,
познавам хиляди лисици
и вехнат розите – излишни.

 

Душата времето изцапа,
един, едничък въглен скрит е...
Ех, Малък принце, дай ми лапа,
та двама да броим звездите.

 

И ако някоя се смее,
дано дете я гъделичка...
А ние с теб ще се люлеем
с Луната – да не е самичка...

 


 


 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??