Дано им върже на Луната лук
На северния полюс на Луната,
нещеш ли, цъфна пролетният лук.
Луната се разтюхка: „Ах, горката...
човешки крак е стъпвал чак дотук?!
Защо им е на хората да идват
на пущиняци... не шумят вълни́,
не шушнат ветровете в златни ниви
и глас на чучулига не звъни.
Дали е спряло слънце да ги сгрява
или си нямат капчица вода,
откриха ли, че разумът им трябва
да си отгледат мир и свобода...
Простете, но се чувствам под заплаха,
току-виж засади́ли и боклук.
Земята вече трайно я осраха...“
Дано им върже на Луната лук!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Чакърова Все права защищены
добре го римува. Благодаря ви за отзивите! Бъдете здрави!
