27 нояб. 2023 г., 17:11

Cветът отдавна вече си е ваш 

  Поэзия » Юмористическая
591 3 4

Дори да върже няма да е лют,
а ще сладни, или пък ще нагарча.
Човекът на Луната като луд
ще киха, знам го, че съм му другарче.

 

По цяла нощ снова от там до тук,
безсъниците гладни са и върли.
От паметта вселенския боклук,
не се наема никой да изхвърли.

 

И ето ме – балучка, арпаджик
садя из кратерите на Луната.
Поредният повярвал си велик,
да мога някак чак до там ще пратя.

 

Не пролетна салата, а миш-маш,
а звездолетът, ето го – сияе.
Cветът отдавна вече си е ваш,
аз вдигам чукалата. И това е.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

На северния полюс на Луната,
нещеш ли, цъфна пролетният лук.
Луната се разтюхка: „Ах, горката...
човешки крак е стъпвал чак дотук?!
Защо им е на хората да идват ...
  399 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??