...дано светът повярва в чудеса...
Кафе горчиво ми свари от мрак,
безсънната, уханна лятна нощ
и каза: Брой, щом сбъркаш, почвай пак,
алтъни по небето-звезден кош.
Седеше вятърът унил и сам,
притихнал бе, а исках да летя
Помагай ветре,ето ще ти дам,
алтън-звездица, с нея ще платя.
Заспаха върху крушови листа,
щурчетата цигулковия сън,
положих до цветята, във пръстта,
за всяко цигуларче, по алтън.
Брезичка бяла тихо се преви,
листенцата отронват нежен звън,
ще пазят тайна нощните треви,
на всяко клонче сложих по алтън.
И неусетно, докато броих,
лъчи разсипа бисерна роса,
алтъните нанизах, в светъл стих,
дано светът повярва в чудеса...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
