Patrizzia (Надежда Ангелова)
2045 18085
21.07.2019 г., 18:20 ч.

...дано светът повярва в чудеса... 

  Поезия » Пейзажна
591 9 10

Кафе горчиво ми свари от мрак,
безсънната, уханна лятна нощ
и каза: Брой, щом сбъркаш, почвай пак,
алтъни  по небето-звезден кош.

 

Седеше вятърът унил и сам,
притихнал бе, а исках да летя
Помагай ветре,ето ще ти дам,
алтън-звездица, с нея ще платя.

 

Заспаха върху крушови листа,
щурчетата цигулковия сън,
положих до цветята, във пръстта,
за всяко цигуларче, по алтън.

 

Брезичка бяла тихо се преви,
листенцата отронват нежен звън,
ще пазят тайна нощните треви,
на всяко клонче сложих по алтън.

 

И неусетно, докато броих,
лъчи разсипа бисерна роса,
алтъните нанизах, в светъл стих,
дано светът повярва в чудеса...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ники, Елка, Дани, благодаря ви, приятели!
  • Прекрасна образност, Наде! Поздравления!
  • Алтън до алтън - омайно чудо е поезията ти, Надежда! Поздравления, прекрасни картини рисуваш и тук!
  • "Заспаха върху крушови листа,
    щурчетата цигулковия сън,
    положих до цветята, във пръстта,
    за всяко цигуларче, по алтън".

    Красотаааа Наденце!
  • Благодаря, Гош! Така е, Иренче, така е! Мъдър си, сенсей, много! Красе, Марийче, Тайфунчето ми, прегръщам ви! Благодаря, Ангелче, от сърце!
  • По черно от най-черната ми нощ,
    в душата ми светкавиците са беснели,
    и в черно- сив, надиплен кош,
    житейските тайфуни сърцето ми
    най- нежно са люлели...И гръм след гръм,
    след всеки залп, тайфуните обичах,
    и с жажда и човешка жал, светкавиците,
    приятели наричах. Самотен и умът ми е
    копнял за мъничка звездица,
    която някой, някъде в сърцето си събрал,
    ще ми дари, срещу една обичаща жълтица. Светът ще вярва в чудеса,
    защото без човека ще е празен,
    Светът не ще да бъде в думата "сега" ако тайфуните не пеят за онази чудна щипка
    в човешката душа, наречена любов и доброта. Надеждата, сама по себе си е чудо...
    Вече знаеш, какво мисля за творбата ти,Наде. Благодаря!
  • Тук си толкова светла и раздаваща по частичка от себе си, Наденце, като истински приносител на вяра в чудесата!
    Прегръщам доброто ти ❤️!
  • Всеки носи по едно малко чудо в себе си,... а ти отронваш с нежен звън света!
  • Красиво е...
    А да вярваш в чудеса... Аз разчитам, че Господ пази глупаците. И успявам!
    Абе, цяло чудо е, че ме търпи тоя свят. Така че - вярване му е майката.
    А, по тоя повод. Едно българче се оплаквало - някакво турче го срещало и биело. Майка му повтаряла: "Мълчи, мами, Господ ще го накаже! Ти само вярвай..."
    То вярвало и яло бой, яло бой и вярвало. Една вечер турчето го пресрещнало на моста, момчето не издържало, хванало го за дънцето на шалварите и го метнало в реката.
    Прибрало се и рекло: "Мамо, турчето падна от моста..."
    "Видя ли мами - Господ го наказа! Чудо!"
    А момчето казало: "Бе, то и аз малко помогнах на Господа в чудото"...
    Та - приятна вечер. И вярвай в чудеса. Ама си и помагай. И на чудесата, де...
  • Важното е, че ние вярваме. Нали, Наде...?
Предложения
: ??:??