23 авг. 2009 г., 21:52

Дар

414 0 0

Няма ли да дойдеш пак?
Последно, като за раздяла.
И душата, потънала във мрак,
поне за миг да бъде пак засмяна.

Няма ли да ме прегърнеш
за последно с твоите ръце?
Аз знам, че няма да се върнеш.
Това разкъсва моето сърце.

За последно ми кажи, че ме обичаш.
За последно днес ме целуни.
Със страстта и нежността, с които
някога ти първата целувка ми дари.

И за нас да бъде този спомен вечен,
прилежно запечатан в паметта.
Ще те помня аз като човека,
който ме превърна във жена.

Този, който ме научи да обичам
и омразата във мен роди,
а после чувствата, градени с много труд,
без капка съжаление разби.

Научи ме безпомощно да страдам.
Научи ме да бъда вярна.
Научи ме безмилостно да наранявам
и за това най-много съм ти благодарна.

Ще бъда твое копие същинско.
Познавам те - ти беше моят господар.
Ще бъда като тебе - безпощадна.
Достойна притежателка на твоя дар!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аксиния Йолова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...