Няма ли да дойдеш пак?
Последно, като за раздяла.
И душата, потънала във мрак,
поне за миг да бъде пак засмяна.

Няма ли да ме прегърнеш
за последно с твоите ръце?
Аз знам, че няма да се върнеш.
Това разкъсва моето сърце.

За последно ми кажи, че ме обичаш.
За последно днес ме целуни.
Със страстта и нежността, с които
някога ти първата целувка ми дари.

И за нас да бъде този спомен вечен,
прилежно запечатан в паметта.
Ще те помня аз като човека,
който ме превърна във жена.

Този, който ме научи да обичам
и омразата във мен роди,
а после чувствата, градени с много труд,
без капка съжаление разби.

Научи ме безпомощно да страдам.
Научи ме да бъда вярна.
Научи ме безмилостно да наранявам
и за това най-много съм ти благодарна.

Ще бъда твое копие същинско.
Познавам те - ти беше моят господар.
Ще бъда като тебе - безпощадна.
Достойна притежателка на твоя дар!