Любовта ти е тромава, бавна,
като търтей, като сянка на статуя.
Увесила се е на въздуха, като мушица
в горещия летен ден.
Тежка е, колкото обида узряла във времето,
уж преглъщана, уж прощавана,
а като буца заклещена във гърлото.
Впила се е в мен, като кърлеж, като пиявица
и смуче внимание, думи, ненужни прегръдки.
Любовта ти е блажена, като първото причастие
на човек с душа на мюсюлманин.
Любовта ти е дар, ако и аз те обичах.
© Teodora Andreev Все права защищены