Любовта ти е тромава, бавна,
като търтей, като сянка на статуя.
Увесила се е на въздуха, като мушица
в горещия летен ден.
Тежка е, колкото обида узряла във времето,
уж преглъщана, уж прощавана,
а като буца заклещена във гърлото.
Впила се е в мен, като кърлеж, като пиявица
и смуче внимание, думи, ненужни прегръдки.
Любовта ти е блажена, като първото причастие
на човек с душа на мюсюлманин.
Любовта ти е дар, ако и аз те обичах.
© Teodora Andreev All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
