7 мар. 2018 г., 01:00

Дар от лъчите на звездите...

837 1 2

Дар от лъчите на звездите...

 

"В най-студената зима разбрах, че вътре в мен е непобедимо лято." - Албер Камю

 

В тази нощ на сезоните, в обятията ми,

придойде шепота и песента на вселената...

придойде музиката от споделени животи,

копнеещи всяка нощ да усмихват деня...

 

В тази, тази нощ на сезоните,

умирам, умирам за теб...

Избледнява и последната роза,

оставила бодли в сърцето ми...

 

В тази нощ на сезоните,

умирам, умирам за любов...

И забравям за името си,

но запявам себе си в твоето...

 

Забравям за миналото и за утре

и трептя в магията на това сега...

защото само твоите прегръдки

могат да рисуват хода на дъжда...

 

Знам вече без теб слънцето не изгрява,

не откривам хоризонта зад планините...

Усещам вече без теб мирът не е бурен,

и го няма нито в този, нито в другите градове...

 

В тази нощ на сезоните,

вятърът ти събужда живеца ми

и хваната за твоите ръце,

политам пееща като славей...

 

В тази нощ на сезоните,

шепота ти очертава живота,

който без любов е смърт безкрайна,

а когато се обича смъртна безкрайност...

 

В тази нощ на сезоните,​​​​​​​

очите ти танцуват в моите

и душите ни се сливат в една,

и композират в един ритъм...

 

В тази нощ на сезоните,

умирам, умирам за теб

и изживявам всеки миг

защото те обичам и обичам...

 

Любов, която не се спира и не си отива,

любов, която остава в нишките на въздуха,

любов, която открива отвътре същността,

любов, която осезава и създава щастието...

 

Изпълваш душата ми, либе мое,

във всеки сезон се влюбвам с теб...

всички те са моят луд кръговрат,

а ти, ти си лъчите на звездите им...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...