Дар от лъчите на звездите...

"В най-студената зима разбрах, че вътре в мен е непобедимо лято." - Албер Камю

В тази нощ на сезоните, в обятията ми,

придойде шепота и песента на вселената...

придойде музиката от споделени животи,

копнеещи всяка нощ да усмихват деня...

В тази, тази нощ на сезоните,

умирам, умирам за теб...

Избледнява и последната роза,

оставила бодли в сърцето ми...

В тази нощ на сезоните,

умирам, умирам за любов...

И забравям за името си,

но запявам себе си в твоето...

Забравям за миналото и за утре

и трептя в магията на това сега...

защото само твоите прегръдки

могат да рисуват хода на дъжда...

Знам вече без теб слънцето не изгрява,

не откривам хоризонта зад планините...

Усещам вече без теб мирът не е бурен,

и го няма нито в този, нито в другите градове...

В тази нощ на сезоните,

вятърът ти събужда живеца ми

и хваната за твоите ръце,

политам пееща като славей...

В тази нощ на сезоните,

шепота ти очертава живота,

който без любов е смърт безкрайна,

а когато се обича смъртна безкрайност...

В тази нощ на сезоните,​​​​​​​

очите ти танцуват в моите

и душите ни се сливат в една,

и композират в един ритъм...

В тази нощ на сезоните,

умирам, умирам за теб

и изживявам всеки миг

защото те обичам и обичам...

Любов, която не се спира и не си отива,

любов, която остава в нишките на въздуха,

любов, която открива отвътре същността,

любов, която осезава и създава щастието...

Изпълваш душата ми, либе мое,

във всеки сезон се влюбвам с теб...

всички те са моят луд кръговрат,

а ти, ти си лъчите на звездите им...