ДАР ОТ СЪДБАТА
Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
На празника получих нечакана
покана по телефона си аз.
Снимката видях и останах
потънал в спомени и захлас.
После се срещнахме двама,
не един прекарахме час.
Времето спря без закана
и любовта бе само с нас.
Много не се бе променила,
а когато в страната дошла
обичта да си спомни решила
и по начин такъв “позвъня”.
Никъде възрастта не личеше,
момичета й биха завидили.
Останала си бе същата –
годините я бяха подминали.
Нежна, все така се срамуваше,
забравила за опита свой.
Отново за ласки жадуваше
и с тялото излъчваше зной.
Тръпнеше, очите притворила,
на ласките потънала в свят.
Не очаквах празника този
и на съдбата дарa богат.
Часовете бързо отминаха
и не забелязах кога,
тя от обич реши да остави
на врата ми своя следа.
А след минутите на забрава
изненада й поднесох тогава.
На един от листата позна се
и не запита за другите,
само звънко разсмя се -
знаеше си добре “чудото”!
След два дни тя отлетя,
следвайки свойта съдба,
дарила на мен спомен
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Тодоров Все права защищены
