Jan 4, 2007, 12:19 PM

ДАР ОТ СЪДБАТА

  Poetry
1.1K 0 9

The work is not suitable for people under 18 years of age.

 

На празника получих нечакана 

покана по телефона си аз.

Снимката видях и останах

потънал в спомени и захлас.

После се срещнахме двама,

не един прекарахме час.

Времето спря без закана

и любовта бе само с нас.


Много не се бе променила,

а когато в страната дошла

обичта да си спомни решила

и по начин такъв позвъня”.

Никъде възрастта не личеше,

момичета й биха завидили.

Останала си бе същата –

годините я бяха подминали.

 

Нежна, все така се срамуваше,

забравила за опита свой.

Отново за ласки жадуваше

и с тялото излъчваше зной.

Тръпнеше, очите притворила,

на ласките потънала в свят.

Не очаквах празника този  

и на съдбата дарa богат.

Часовете бързо отминаха

и не забелязах кога,

тя от обич реши да остави

на врата ми своя следа.


А след минутите на забрава

изненада й поднесох тогава.

На един от листата позна се

и не запита за другите,

само звънко разсмя се  -  

знаеше си добре чудото”!


След два дни тя отлетя,

следвайки свойта съдба,  
дарила на мен спомен

за нея и Любовта.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за мненията и че ме четете!
  • Браво!
    Късметлия си ти!
    Много ме развесели стихът ти!
    Една такава викаш, запазеничка!!!Ми кажи и да прелита насам по-честичко де!
    Я виж после как бодро го раздаваш!
    Крайно време беше да напишеш някой по-весел стих!
    Поздрав и от мен!
  • Едно прекрасно случване, дар от съдбата.


    Поздравления!
  • ”Дар от съдбата”
    Тези дарове от съдбата ни напомнят, че сме живи.
    Много силна емоция, Вили.
  • Прекрасен спомен!
    Поздравявам те за чудесният дар!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...