ДАР ОТ СЪДБАТА
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
На празника получих нечакана
покана по телефона си аз.
Снимката видях и останах
потънал в спомени и захлас.
После се срещнахме двама,
не един прекарахме час.
Времето спря без закана
и любовта бе само с нас.
Много не се бе променила,
а когато в страната дошла
обичта да си спомни решила
и по начин такъв “позвъня”.
Никъде възрастта не личеше,
момичета й биха завидили.
Останала си бе същата –
годините я бяха подминали.
Нежна, все така се срамуваше,
забравила за опита свой.
Отново за ласки жадуваше
и с тялото излъчваше зной.
Тръпнеше, очите притворила,
на ласките потънала в свят.
Не очаквах празника този
и на съдбата дарa богат.
Часовете бързо отминаха
и не забелязах кога,
тя от обич реши да остави
на врата ми своя следа.
А след минутите на забрава
изненада й поднесох тогава.
На един от листата позна се
и не запита за другите,
само звънко разсмя се -
знаеше си добре “чудото”!
След два дни тя отлетя,
следвайки свойта съдба,
дарила на мен спомен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
