18 апр. 2008 г., 16:07

Дари с порив нов надежда !

1.2K 0 8

Дари с порив нов надежда!


Убийствена е самотата

и в тихия затворен дом,

но как променя се съдбата,

да кажеш ти: хей, живот, кръгом...!


Какво е къща, всеки знае,

и с покрив, стаи и стени...

А домът е любовта между

хората, с които се гради...


И малка бисерна надежда,

дарила другиму с любов,

живот спасен, живот без болка,

Ти живот дари с порив нов!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Калчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "хей, живот, кръгом...!"
    Само така! Ето това е истински нов порив за надеждата!!! Поздрави за стиха!
  • Привет на всички, благодаря Ви за споделянето.Радвам се ,че ви е харесал
    стихът ми!
    Бих приела всеки съвет при грешка, и всяка критика,но едно неосновано тайно оценяване, за мен говори за човешка завист и злоба.
    Жалко,че има и такива сред нас, а може би такъв човек носи не такива стремежи, не надежди добри,а много глупост , и много злини ...
  • Браво, адашче!!!
    Бисерна надежда - толкова хубаво си го казала!
    Прегръдки!!!
  • Чудесен стих,Ели!Прегръдки!
  • Светло...животворно...
    с обич, Лени.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...