а в душата задържаш тревога,
любовта ти е до теб, но тъжиш -
искаш обич без „не" и „не мога".
Не тъгувай за бленувана мечта,
ето, днес Той те буди с целувка.
Приемай с пълни шепи обичта.
Любовта ту сълза е, ту усмивка.
Ако днес птици пеят ти песен,
черен дъжд друг път те залива.
И животът, ту труден, ту лесен,
ураган е и река, дива, пенлива.
Силна винаги приемай несгоди -
много пъти с тях ще се бориш.
Изпепелявай прегради, тревоги -
харизма носиш, ще ги пребориш.
Навярно този живот е изкуство
и дадеш ли му, той ще ти връща.
Съхраниш ли истинското чувство,
една обич към дома те завръща.
(а)
04.06.2007г
© Анета Саманлиева Все права защищены