4 jun 2007, 17:54

Дарявам ти го, вместо съвет

  Poesía
1.4K 1 28
Голяма болка в сърцето таиш,

а в душата задържаш тревога,

любовта ти е до теб, но тъжиш -

искаш обич без „не" и „не мога".


Не тъгувай за бленувана мечта,

ето, днес Той те буди с целувка.

Приемай с пълни шепи обичта.

Любовта ту сълза е, ту усмивка.


Ако днес птици пеят ти песен,

черен дъжд друг път те залива.

И животът, ту труден, ту лесен,

ураган е и река, дива, пенлива.


Силна винаги приемай несгоди -

много пъти с тях ще се бориш.

Изпепелявай прегради, тревоги -

харизма носиш, ще ги пребориш.


Навярно този живот е изкуство

и дадеш ли му, той ще ти връща.

Съхраниш ли истинското чувство,

една обич към дома те завръща.

(а)

04.06.2007г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво и истинско стихотворение.
  • Стефан благодаря ти за мнението и коментара, а колкото до "вината" ми за твоето завръщане, не знам какво да кажа ...
    Топлят и усмихват думите ти, радвам се, че след шест месечно мълчание отново се чува гласът ти.

    Поздрав и усмивка.
  • Ани прекрасна си!Знаеш ли благодарение на всички вас изпепелих прегради,преборих тревоги и се опитавам да бъда по-завършен... и да си го знаеш подтикна ме ТИ отново да се поява тук
  • Вили, ти да нямаш телепатични възможности?
    Определено имаш и ще разбереш защо ти пиша това.
    Благодаря ти за присъствието.

    Поздрав и усмивка.
  • Харесва ми, как пишеш, Етчи!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...