4.06.2007 г., 17:54

Дарявам ти го, вместо съвет

1.4K 1 28
Голяма болка в сърцето таиш,

а в душата задържаш тревога,

любовта ти е до теб, но тъжиш -

искаш обич без „не" и „не мога".


Не тъгувай за бленувана мечта,

ето, днес Той те буди с целувка.

Приемай с пълни шепи обичта.

Любовта ту сълза е, ту усмивка.


Ако днес птици пеят ти песен,

черен дъжд друг път те залива.

И животът, ту труден, ту лесен,

ураган е и река, дива, пенлива.


Силна винаги приемай несгоди -

много пъти с тях ще се бориш.

Изпепелявай прегради, тревоги -

харизма носиш, ще ги пребориш.


Навярно този живот е изкуство

и дадеш ли му, той ще ти връща.

Съхраниш ли истинското чувство,

една обич към дома те завръща.

(а)

04.06.2007г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво и истинско стихотворение.
  • Стефан благодаря ти за мнението и коментара, а колкото до "вината" ми за твоето завръщане, не знам какво да кажа ...
    Топлят и усмихват думите ти, радвам се, че след шест месечно мълчание отново се чува гласът ти.

    Поздрав и усмивка.
  • Ани прекрасна си!Знаеш ли благодарение на всички вас изпепелих прегради,преборих тревоги и се опитавам да бъда по-завършен... и да си го знаеш подтикна ме ТИ отново да се поява тук
  • Вили, ти да нямаш телепатични възможности?
    Определено имаш и ще разбереш защо ти пиша това.
    Благодаря ти за присъствието.

    Поздрав и усмивка.
  • Харесва ми, как пишеш, Етчи!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...