* * *

                      Загубих те! Загубих те във тъмнината,

                     пусна моята ръка.

                   Прошепна ми - не искам да ме чакаш

                  и изчезна бързо, без следа.

                  Останах сам със мислите си тъжни,

                      с очи, препълнени с сълзи...

                     стоейки на колене в  тишината

                      сред купчината счупени мечти.

                   Не искам, не - не искам аз да вярвам,

                       че ти си тръгна ей така,

                    без да кажеш нито дума

                      и да махнеш за сбогом със ръка.

                    Жестока беше самотата

                  без да виждам твоите очи,

                   без гласа ти да очаквам,

                  без да знам къде си ти.

                   Обичам те - две малки думи,

                които сложиха на сърцето ми капан,

                 обичам те - повярвай ми, безумно,

               от обич целият съм изтъкан!