Загубих те! Загубих те във тъмнината,
пусна моята ръка.
Прошепна ми - не искам да ме чакаш
и изчезна бързо, без следа.
Останах сам със мислите си тъжни,
с очи, препълнени с сълзи...
стоейки на колене в тишината
сред купчината счупени мечти.
Не искам, не - не искам аз да вярвам,
че ти си тръгна ей така,
без да кажеш нито дума
и да махнеш за сбогом със ръка.
Жестока беше самотата
без да виждам твоите очи,
без гласа ти да очаквам,
без да знам къде си ти.
Обичам те - две малки думи,
които сложиха на сърцето ми капан,
обичам те - повярвай ми, безумно,
от обич целият съм изтъкан!
© Георги Петров All rights reserved.