17 авг. 2022 г., 19:11

***

981 3 7

Осеян с кръстопътища светът е -
началото е край, а той начало.
Но щом откриеш верния си спътник, 
за теб ще бъде дом и огледало.

 

Ще търсите във вятъра посоки
и нощем ще си стъквате огнище.
Потънеш ли в очите му дълбоки,
знай, заедно не ще ви спира нищо.

 

И радвай се когато го намериш,
бъди до него в щастие и болка.
С туптяща гръд ти всеки дъх отмервай,
недей да питаш "как", "защо" и "колко".

 

А щом познаеш топлия му поглед
в очите на децата ви, тогава
повярвай - най-прекрасното започва
когато нещо в този свят оставим.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Миткова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно!
  • Прекрасно е, Меги! 🌹
  • Много ви благодаря, радвам се, че ви е харесало! 🙂
  • Много е хубаво!
  • Нека пожелаем и на тези, които още не са намерили спътника в живота си, да го открият, за да търсят заедно "във вятъра посоки", а нощем да си "стъкват" и "огнище"!
    И аз намирам стихотворението ти за очарователно, Меги!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...