17.08.2022 г., 19:11

***

971 3 7

Осеян с кръстопътища светът е -
началото е край, а той начало.
Но щом откриеш верния си спътник, 
за теб ще бъде дом и огледало.

 

Ще търсите във вятъра посоки
и нощем ще си стъквате огнище.
Потънеш ли в очите му дълбоки,
знай, заедно не ще ви спира нищо.

 

И радвай се когато го намериш,
бъди до него в щастие и болка.
С туптяща гръд ти всеки дъх отмервай,
недей да питаш "как", "защо" и "колко".

 

А щом познаеш топлия му поглед
в очите на децата ви, тогава
повярвай - най-прекрасното започва
когато нещо в този свят оставим.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно!
  • Прекрасно е, Меги! 🌹
  • Много ви благодаря, радвам се, че ви е харесало! 🙂
  • Много е хубаво!
  • Нека пожелаем и на тези, които още не са намерили спътника в живота си, да го открият, за да търсят заедно "във вятъра посоки", а нощем да си "стъкват" и "огнище"!
    И аз намирам стихотворението ти за очарователно, Меги!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...