Уж бе юни, а жегата тежка,
липов цвят и пчелички безброй,
аз – колибри, в копринена дрешка...
Отведнъж се изсипа порой!
Но съм дама и: — Мама му стара! -
си мърморя нещастно без глас,
изведнъж отесня тротоарът,
господинът – живеещ до нас,
като слязъл от модната писта,
лъснат, бръснат... Абе – манекен.
Мене гонят ме дяволи триста!
А подгизнал тежи сутиен. ...