Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
Mar 14, 2022, 4:11 PM  

Де чукаш, то там се и пука 

  Poetry » Humour
1085 0 9

Уж бе юни, а жегата тежка,
липов цвят и пчелички безброй,
аз – колибри, в копринена дрешка...
Отведнъж се изсипа порой!

Но съм дама и: — Мама му стара! -
си мърморя нещастно без глас,
изведнъж отесня тротоарът,
господинът – живеещ до нас,

като слязъл от модната писта,
лъснат, бръснат... Абе – манекен.
Мене гонят ме дяволи триста!
А подгизнал тежи сутиен.

Колко нощи не спах и въздишах,
колко клечки кибрит изгорих?
Вече листите свърших – да пиша,
за съседа поредния стих.

А сега съм подгизнала врана,
хм, колибри, но сгазено с влак.
Още утре гората ще хвана,
да не срещам съседа си пак.

Да ми бъде за вечна поука,
че без дрипите пак съм си аз,
но де чукаш, то там се и пука,
щом с закона на Мърфи си в час.

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??