2 мая 2011 г., 13:40

Дебели книги

910 0 8
Бе пролет вън, но Аспарух
за пролетта бе сляп и глух.
Глава във шатрата привел,
дебела книга бе зачел.

Но жрецът му казà:
 - Ювиги!
Животът ни е твърде къс,
за да четем дебели книги!
Не с четене, а с бранна слава,
държава нова се създава...!

И скокна Аспарух и, смел,
народа си на бран повел!

А пък ромеите четяли,
и много късно са разбрали,
че Добруджа им завладяли!

***
Ти към народа не греши -
дебели книги не пиши!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Глупава дебела книга
    от витрина ни намига.

    Поздрав, Ангар!
  • Поздрави!!! ... ???
  • Поздрав и от мен, Ангар!
  • Благодаря ви че прочетохте и за отзивите ви, Ея, Ларамейлин, Силвина, Валя и Херкуле! Много сте ласкави и добрички!
    Всъщност стихотворението едва ли е вярно, то е шега. Както за голямата риба е нужна дълбока вода, така и за голямата мъдрост е нужна голяма книга.
    Само че, както пише авторът на "Папеса Йоана", преди да направи книгата си дебела, авторът би трябвало да се увери дали тя ще бъде четена и полезна.
  • Ето те отново, приятелю. Вече беше започнал да ми липсваш. поздравления!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...