Деца гласовити на възраст различна,
играят на футбол край нашия двор.
Ехти махалата от глъчка неспирна:
дриблират, подават си, радват се в хор.
Играят хлапета от етнос различен,
но не разделени - във всеки отбор
за топката борят се, заедно тичат
циглета и българи, в битка за гол.
Не се е събирал от много години
в махлата ни толкова детски народ.
Децата предимно растат във чужбина,
а тука затрива се техният род.
През лятото идват с таблети, смартфони
и всеки се чувства тук сам, отчужден.
Но ето, че с радост днес топката гони,
от видеоигри като е отегчен.
И мен ме зарадва смехът на децата
и тяхната шумна, сърцата игра.
Щастливи, децата са дар за страната!
Дано всеки ден да играят така.
© Димитър Дунеловски Все права защищены