Деца гласовити на възраст различна,

играят на футбол край нашия двор.

Ехти махалата от глъчка неспирна:

дриблират, подават си, радват се в хор.

Играят хлапета от етнос различен,

но не разделени - във всеки отбор

за топката борят се, заедно тичат

циглета и българи, в битка за  гол.

Не се е събирал от много години

в махлата ни толкова детски народ.

Децата предимно растат във чужбина,

а тука затрива се техният род.

През лятото идват с таблети, смартфони

и всеки се чувства тук сам, отчужден.

Но ето, че с радост днес топката гони,

от видеоигри като е отегчен.

И мен ме зарадва смехът на децата  

и тяхната шумна, сърцата игра.

Щастливи, децата са дар за страната!

Дано всеки ден да играят така.