Jun 1, 2023, 8:11 AM

Деца

  Poetry
459 0 2

Деца гласовити на възраст различна,

играят на футбол край нашия двор.

Ехти махалата от глъчка неспирна:

дриблират, подават си, радват се в хор.

 

Играят хлапета от етнос различен,

но не разделени - във всеки отбор

за топката борят се, заедно тичат

циглета и българи, в битка за  гол.

 

Не се е събирал от много години

в махлата ни толкова детски народ.

Децата предимно растат във чужбина,

а тука затрива се техният род.

 

През лятото идват с таблети, смартфони

и всеки се чувства тук сам, отчужден.

Но ето, че с радост днес топката гони,

от видеоигри като е отегчен.

 

И мен ме зарадва смехът на децата  

и тяхната шумна, сърцата игра.

Щастливи, децата са дар за страната!

Дано всеки ден да играят така.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Дунеловски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...