1.06.2023 г., 8:11

Деца

453 0 2

Деца гласовити на възраст различна,

играят на футбол край нашия двор.

Ехти махалата от глъчка неспирна:

дриблират, подават си, радват се в хор.

 

Играят хлапета от етнос различен,

но не разделени - във всеки отбор

за топката борят се, заедно тичат

циглета и българи, в битка за  гол.

 

Не се е събирал от много години

в махлата ни толкова детски народ.

Децата предимно растат във чужбина,

а тука затрива се техният род.

 

През лятото идват с таблети, смартфони

и всеки се чувства тук сам, отчужден.

Но ето, че с радост днес топката гони,

от видеоигри като е отегчен.

 

И мен ме зарадва смехът на децата  

и тяхната шумна, сърцата игра.

Щастливи, децата са дар за страната!

Дано всеки ден да играят така.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дунеловски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...