14 февр. 2015 г., 22:11

Деца на Бога

913 0 7

Посветено на болното сираче от Дома в Могилино,

с надеждата да се пребори с коварната болест!

 

Заченати в грях,

не сме го искали!

 

Родени

без любов

подхвърлени

намерени и

необичани.

 

В

КЛЕТКИТЕ

затворени

търсим обич,

но виждаме

в очите ви-

 

само отвращение

 

ОЛИГОФРЕНИ

сме били

...........................

 

Цивилизованите

не прощават

грешките

на другите...

 

Сами

раними

слаби

....................

после

силни

озлобени...

 

Не сме го искали!

 

Ничии

 

нее...

ние

сме

 

деца на Бога...

 

14.о2.15г

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росен Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на Елица,Кръстина,Eia и на Мисана за добрите думи и за съпричастието към болката на "хилядите изоставени деца"...
  • С обич към изоставените деца и с упрек към безразличните към съдбата им.
    Споделям позицията ти, Росене
  • Много актуален, талантливо сътворен и докосващ сърцето стих!
    Ако наистина сме цивилизовани, ние трябва да сме наясно,
    че различните са хора като нас, които се смеят или плачат
    също като нас, и имат право да се радват на живота
    също като нас. Поздрави и от мен!
  • Благодаря за коментара!Да сме в помощ на децата поне!
  • "Цивилизованите
    не прощават
    грешките
    на другите..."
    Въздействаща творба.
    Поздравления!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...