14 февр. 2015 г., 22:11

Деца на Бога

907 0 7

Посветено на болното сираче от Дома в Могилино,

с надеждата да се пребори с коварната болест!

 

Заченати в грях,

не сме го искали!

 

Родени

без любов

подхвърлени

намерени и

необичани.

 

В

КЛЕТКИТЕ

затворени

търсим обич,

но виждаме

в очите ви-

 

само отвращение

 

ОЛИГОФРЕНИ

сме били

...........................

 

Цивилизованите

не прощават

грешките

на другите...

 

Сами

раними

слаби

....................

после

силни

озлобени...

 

Не сме го искали!

 

Ничии

 

нее...

ние

сме

 

деца на Бога...

 

14.о2.15г

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росен Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на Елица,Кръстина,Eia и на Мисана за добрите думи и за съпричастието към болката на "хилядите изоставени деца"...
  • С обич към изоставените деца и с упрек към безразличните към съдбата им.
    Споделям позицията ти, Росене
  • Много актуален, талантливо сътворен и докосващ сърцето стих!
    Ако наистина сме цивилизовани, ние трябва да сме наясно,
    че различните са хора като нас, които се смеят или плачат
    също като нас, и имат право да се радват на живота
    също като нас. Поздрави и от мен!
  • Благодаря за коментара!Да сме в помощ на децата поне!
  • "Цивилизованите
    не прощават
    грешките
    на другите..."
    Въздействаща творба.
    Поздравления!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...