14.02.2015 г., 22:11

Деца на Бога

906 0 7

Посветено на болното сираче от Дома в Могилино,

с надеждата да се пребори с коварната болест!

 

Заченати в грях,

не сме го искали!

 

Родени

без любов

подхвърлени

намерени и

необичани.

 

В

КЛЕТКИТЕ

затворени

търсим обич,

но виждаме

в очите ви-

 

само отвращение

 

ОЛИГОФРЕНИ

сме били

...........................

 

Цивилизованите

не прощават

грешките

на другите...

 

Сами

раними

слаби

....................

после

силни

озлобени...

 

Не сме го искали!

 

Ничии

 

нее...

ние

сме

 

деца на Бога...

 

14.о2.15г

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на Елица,Кръстина,Eia и на Мисана за добрите думи и за съпричастието към болката на "хилядите изоставени деца"...
  • С обич към изоставените деца и с упрек към безразличните към съдбата им.
    Споделям позицията ти, Росене
  • Много актуален, талантливо сътворен и докосващ сърцето стих!
    Ако наистина сме цивилизовани, ние трябва да сме наясно,
    че различните са хора като нас, които се смеят или плачат
    също като нас, и имат право да се радват на живота
    също като нас. Поздрави и от мен!
  • Благодаря за коментара!Да сме в помощ на децата поне!
  • "Цивилизованите
    не прощават
    грешките
    на другите..."
    Въздействаща творба.
    Поздравления!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...