Feb 14, 2015, 10:11 PM

Деца на Бога

  Poetry » Civic
909 0 7

Посветено на болното сираче от Дома в Могилино,

с надеждата да се пребори с коварната болест!

 

Заченати в грях,

не сме го искали!

 

Родени

без любов

подхвърлени

намерени и

необичани.

 

В

КЛЕТКИТЕ

затворени

търсим обич,

но виждаме

в очите ви-

 

само отвращение

 

ОЛИГОФРЕНИ

сме били

...........................

 

Цивилизованите

не прощават

грешките

на другите...

 

Сами

раними

слаби

....................

после

силни

озлобени...

 

Не сме го искали!

 

Ничии

 

нее...

ние

сме

 

деца на Бога...

 

14.о2.15г

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росен Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на Елица,Кръстина,Eia и на Мисана за добрите думи и за съпричастието към болката на "хилядите изоставени деца"...
  • С обич към изоставените деца и с упрек към безразличните към съдбата им.
    Споделям позицията ти, Росене
  • Много актуален, талантливо сътворен и докосващ сърцето стих!
    Ако наистина сме цивилизовани, ние трябва да сме наясно,
    че различните са хора като нас, които се смеят или плачат
    също като нас, и имат право да се радват на живота
    също като нас. Поздрави и от мен!
  • Благодаря за коментара!Да сме в помощ на децата поне!
  • "Цивилизованите
    не прощават
    грешките
    на другите..."
    Въздействаща творба.
    Поздравления!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...