3 февр. 2021 г., 07:17

Деца на Музите 

  Поэзия » Философская
658 1 6

Дали родени в огъня на юли, 

или в зимната пазва студена - 

самодивска песен ний сме чули, 

майка ни е зора позлатена. 

 

Младостта опи ни с вино руйно, 

лъхна ни с дъх влажен чернозема, 

светеше ни слънце огнеструйно

и раждаше се първата поема... 

 

Но крилете в полет отмаляха - 

мечтите бяха тежък товар. 

Падайки, видяхме как маха

и скръбно плаче духа на Икар... 

 

Долу познахме лъжи и раздели, 

изгоряха в болка млади пера. 

Бяха всички часовници спрели, 

капеха сълзи върху празни листа... 

 

А на Живота черен, ръката, 

се опита вярата в нас да изтрие. 

Но как ще я вземе тя от децата - 

тез вечни деца, каквито сме ние? 

 

Дори със зъби стиснали мечтите - 

пак ще гоним своите химери. 

И ще търсим в безкрая на звездите

обич някъде... Дано намерим! 

 

 

 

P. S. Поздрав към всички пораснали деца в сайта! 

 

© Калин Пантов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??