Деца на Музите
Дали родени в огъня на юли,
или в зимната пазва студена -
самодивска песен ний сме чули,
майка ни е зора позлатена.
Младостта опи ни с вино руйно,
лъхна ни с дъх влажен чернозема,
светеше ни слънце огнеструйно
и раждаше се първата поема...
Но крилете в полет отмаляха -
мечтите бяха тежък товар.
Падайки, видяхме как маха
и скръбно плаче духа на Икар...
Долу познахме лъжи и раздели,
изгоряха в болка млади пера.
Бяха всички часовници спрели,
капеха сълзи върху празни листа...
А на Живота черен, ръката,
се опита вярата в нас да изтрие.
Но как ще я вземе тя от децата -
тез вечни деца, каквито сме ние?
Дори със зъби стиснали мечтите -
пак ще гоним своите химери.
И ще търсим в безкрая на звездите
обич някъде... Дано намерим!
P. S. Поздрав към всички пораснали деца в сайта!
© Калин Пантов All rights reserved.
The work is a contestant:
