Зове ме залезът да се събудя,
прокарва пръсти в мен нощта.
Ще убивам пак и ще се чудя
да рисувам ли картини с кръвта?
Тази нощ ще си направя пиршество,
ще събудя чудовището на глада,
да погълне чувствата от същество
и да го отпрати неканено в ада.
Набелязах жертвата си в мрака,
чух да сърцето ù да стене болно
разбрах, че точно мене чака
плътта ù да разкъсам аз неволно. ...