16.03.2010 г., 20:11

Деца на нощта

416 0 0

Зове ме залезът да се събудя,
прокарва пръсти в мен нощта.
Ще убивам пак и ще се чудя
да рисувам ли картини с кръвта?

Тази нощ ще си направя пиршество,
ще събудя чудовището на глада,
да погълне чувствата от същество
и да го отпрати неканено в ада.

Набелязах жертвата си в мрака,
чух да сърцето ù да стене болно
разбрах, че точно мене чака
плътта ù да разкъсам аз неволно.

Приближих към нея своя труп,
погледнах я в очите безразлично,
тази вечер няма да съм груб,
ще взема живота ù тактично.

Целунах я и вкусих глътка топлина,
а тя ме прегърна със своите криле,
цялата бе създадена от добрина
и благородство, по-велико от крале.

Усетих странен звук - ням и глух,
като далечен гръм от облак бурен,
от гърдите ми простена и пак го чух,
и пак... и пак... беше той отмерен.

Болката обзе ме, почувствах самотата,
в която с векове живея и се губя.
Любовта ù беше морфинът за душата,
от нея имах нужда, за да се събудя.

Бях жив само от минута или миг,
не можех да съчиня живот без нея,
рисувах с очи по тъжния ù лик,
а небето се уплаши колко я копнея.

Погледна ме в очите с гордост,
като владетел - заповядващ на роб,
нямаше във нея капка подлост,
само клетва за вярност до гроб!

Две уплашени деца, родени от нощта,
изящен паднал ангел и кръвопиец,
прегърнати, загубили завинаги мощта
и инстинкта на жесток убиец.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...