Децата
Момичетата плачат в някой ъгъл.
Момчетата не плачат. А се бият.
Така било е и докрай ще бъде,
че речено е - чувствата се крият.
Какви ти чувства в този свят коварен,
когато всеки гледа да е пръв.
Пред силните вратите се отварят,
а слабите изхвърлят ги за стръв.
Смелчаците напредват главоломно.
Отърсват се от бащиния бряг -
захвърлен в ъгъла ненужен спомен...
И пак се втурват в лудия си бяг.
Препускат и нехаят, че на прага
очакват ги разплакани очи.
Че камък в майчини гърди засяда,
но тя покашля - да не ù личи.
Че таткото на нивата се губи
и тайно търси в мрака своя син.
Едно момиче с облака се люби
и къта снимки в скърцащия скрин.
Очакват го със неподкупна обич.
Готови са света да преобърнат!
----------------------------------------
Изплаква портата в потайни доби...
Момчето от Америка се върна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бианка Габровска Все права защищены
!