Уенди (Бианка Габровска)
211 1349
2.07.2013 г., 21:47 ч.

Децата 

  Поезия » Друга
731 1 5

Момичетата плачат в някой ъгъл.

Момчетата не плачат. А се бият.

Така било е и докрай ще бъде,

че речено е - чувствата се крият.

 

Какви ти чувства в този свят коварен,

когато всеки гледа да е пръв.

Пред силните вратите се отварят,

а слабите изхвърлят ги за стръв.

 

Смелчаците напредват главоломно.

Отърсват се от бащиния бряг -

захвърлен в ъгъла ненужен спомен...

И пак се втурват в лудия си бяг.

 

Препускат и нехаят, че на прага

очакват ги разплакани очи.

Че камък в майчини гърди засяда,

но тя покашля - да не ù личи.

 

Че таткото на нивата се губи

и тайно търси в мрака своя син.

Едно момиче с облака се люби

и къта снимки в скърцащия скрин.

 

Очакват го със неподкупна обич.

Готови са света да преобърнат!

----------------------------------------

Изплаква портата в потайни доби...

 

Момчето от Америка се върна!

© Бианка Габровска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??