Jul 2, 2013, 9:47 PM

Децата

  Poetry » Other
1.2K 1 5

Момичетата плачат в някой ъгъл.

Момчетата не плачат. А се бият.

Така било е и докрай ще бъде,

че речено е - чувствата се крият.

 

Какви ти чувства в този свят коварен,

когато всеки гледа да е пръв.

Пред силните вратите се отварят,

а слабите изхвърлят ги за стръв.

 

Смелчаците напредват главоломно.

Отърсват се от бащиния бряг -

захвърлен в ъгъла ненужен спомен...

И пак се втурват в лудия си бяг.

 

Препускат и нехаят, че на прага

очакват ги разплакани очи.

Че камък в майчини гърди засяда,

но тя покашля - да не ù личи.

 

Че таткото на нивата се губи

и тайно търси в мрака своя син.

Едно момиче с облака се люби

и къта снимки в скърцащия скрин.

 

Очакват го със неподкупна обич.

Готови са света да преобърнат!

----------------------------------------

Изплаква портата в потайни доби...

 

Момчето от Америка се върна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....