АдрианаЕвгениева (Адриана Евгениева)
9 4
6 сент. 2017 г., 20:17

Децата на България умират 

  Поэзия » Свободный стих
817 1 7

Децата на България умират,

когато се събуждам, или си правя кафе. 

Когато пускам телевизора и душата ми става кадифе.

Когато не мога да отпия глътка,

имайки чувството, че съм преследвана от някаква хрътка.

 

Чувам неща, които не искам,

стените ме притискат

живота ме подтиска

държавата тотално ме изтисква,

защото децата на България умират.

 

Какво ли е това

да се родиш

да живееш

да имаш всичко

да си дете едничко.

Всичките ти дни да са светли,

но изведнъж едни лъчи вехти...

От любовта чиста,до смъртта блатистта...

Българийо, децата ти умират.

 

Децата на България умират неволно

докато някой си живеят охолно,

и мислят само за своето безалкохолно.

 

Децата на България умират 

дори се самоубиват

и се изпопребиват.

Трепят се за наргилета,

докато други ядат сочни филета и ходят по дефилета.

Самоубиват се с оръжие,

а душите им попадат в подножие.

Премазват ги врати,

а живота си играе с родителите им на карти.

 

...докато децата на България умират,

аз ще пиша и пулсирам.

но има ли значение,

след като е по-важно да се построи ново помещение

и съседа да се похвали с новото си съоражение.

 

Пиша, за да попитам какво ли е това,

да се родиш, да живееш,

да се опитваш цял живот да вирееш,

да направиш люлка,за да се люлееш,

но клона да се счупи и вината уж да се изкупи ...със това,

че ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ УМИРАТ!

 

© Адриана Евгениева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти и аз, Адриана!
    Трогна ме както с истините и болката, така и с интересния начин, по който е постоено стихотворението ти.
  • Май сме съоръжени с безразличие и липса на благоприличие...

    Колкото повече, толкова по-малко!

    Специални благодарности за написаното от теб, Адриана!
  • Стиха не е свободен,да. Но докато творих разбрах,че докато аз и всеки друг сме във окови,творчеството ни винаги ще бъде свободно!
    Благодаря !
  • Не е съвсем свободен този стих – изпъстрен е с рими...
    Важното е, че в него се говори за тревожни неща.
    Съпричастна съм.
  • България ни обича, но ние дали я обичаме достатъчно?... За съжаление е вярно, че в Нея вилнее пошлостта, аругантността и беззаконието!
    Честит празник!
  • Благодаря за съпричастността!
  • Личи че искрено те боли.Поздрав за което.
Предложения
: ??:??