Децата на България умират
Децата на България умират,
когато се събуждам, или си правя кафе.
Когато пускам телевизора и душата ми става кадифе.
Когато не мога да отпия глътка,
имайки чувството, че съм преследвана от някаква хрътка.
Чувам неща, които не искам,
стените ме притискат
живота ме подтиска
държавата тотално ме изтисква,
защото децата на България умират.
Какво ли е това
да се родиш
да живееш
да имаш всичко
да си дете едничко.
Всичките ти дни да са светли,
но изведнъж едни лъчи вехти...
От любовта чиста,до смъртта блатистта...
Българийо, децата ти умират.
Децата на България умират неволно
докато някой си живеят охолно,
и мислят само за своето безалкохолно.
Децата на България умират
дори се самоубиват
и се изпопребиват.
Трепят се за наргилета,
докато други ядат сочни филета и ходят по дефилета.
Самоубиват се с оръжие,
а душите им попадат в подножие.
Премазват ги врати,
а живота си играе с родителите им на карти.
...докато децата на България умират,
аз ще пиша и пулсирам.
но има ли значение,
след като е по-важно да се построи ново помещение
и съседа да се похвали с новото си съоражение.
Пиша, за да попитам какво ли е това,
да се родиш, да живееш,
да се опитваш цял живот да вирееш,
да направиш люлка,за да се люлееш,
но клона да се счупи и вината уж да се изкупи ...със това,
че ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ УМИРАТ!
© Адриана Евгениева All rights reserved.
