Децата на Звездата
500
0
0
Нов живот е тя, смъртта,
знам си аз това,
че с края на една звезда
настъпва нейде пролетта.
Сред безмълвен гръм и светлини,
сред сили несломими,
в безкрайността прашинка,
в началото и края
скулптората на живота
пак и пак ще се извая.
И може да е загинала
преди време нашата родина,
но нейната мощ вече стихнала
без следа си не замина.
Както част била е тя сама
от Вселената неизбродима,
така и ние, нейните деца,
сме части от звезда красива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борислав Николов Все права защищены
