Aug 12, 2010, 10:22 AM

Децата на Звездата 

  Poetry » Phylosophy
386 0 0
Нов живот е тя, смъртта,
знам си аз това,
че с края на една звезда
настъпва нейде пролетта.
Сред безмълвен гръм и светлини,
сред сили несломими,
в безкрайността прашинка,
в началото и края
скулптората на живота
пак и пак ще се извая.
И може да е загинала
преди време нашата родина, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борислав Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??