Децата на Звездата
501
0
0
Нов живот е тя, смъртта,
знам си аз това,
че с края на една звезда
настъпва нейде пролетта.
Сред безмълвен гръм и светлини,
сред сили несломими,
в безкрайността прашинка,
в началото и края
скулптората на живота
пак и пак ще се извая.
И може да е загинала
преди време нашата родина,
но нейната мощ вече стихнала
без следа си не замина.
Както част била е тя сама
от Вселената неизбродима,
така и ние, нейните деца,
сме части от звезда красива.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Борислав Николов Todos los derechos reservados
