20 февр. 2020 г., 00:23

Дефицит

Поэзия » Любовная, Философская

891 3 4

Къде била си, че да прочетеш,
как шепнех стонове с молитвите?
И не посмяха. Никой не я взе,
онази обич, дето имах я...
Сега, не знам дали съм облак,
или съм дъжд за изваляване.
Дали във мен е жлъч, отровна
или мехлем за оздравяване...
Но знам! О, знам, че имам огън,
като във Содом и Гомора,
горял след всяко мъчно сбогом,
забравен - молил се на Бога...
И нежност имам. Пеперуди.
Копринен допир по душата ти.
И този свят нима се чуди,
без теб, че имам недостатъци?

Стихопат.
Danny Diester.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Пиши, Дани. Без четене се оживява, ама без писане Поздрави и благодаря!

2020-02-20T16:20:28+02:00
diesto (Данаил Антонов)

Благодаря, Дени! ❤️ Благодаря, Краси! Страхотно! Признавам немърлив съм като читател на поезия, особено напоследък. А ти си ставаш все по-добра! Поздрави! ❤️

2020-02-20T12:08:44+02:00
Dendu89 (Деница Гарелова)

Дани.. Хубаво е.

2020-02-20T07:28:57+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

О, нека да се чуди още дълго,
мигрени да лекува със перо
Луната с всяко вдъшване се пълни
макар че диша ... с второто ребро...
Бездънно е, понякога, безоко
в две липси - стъпките крепят вода
от нея пие, мокри си челото
и треската стопява си леда.
Ледът околоплоден се разчупи
и пеперуда сякаш излетя
от дифицитната любов по-глупав,
въпросът Той дали завършва с Тя...?

2020-02-20T04:09:53+02:00