20.02.2020 г., 0:23

Дефицит

884 3 4


Къде била си, че да прочетеш,
как шепнех стонове с молитвите? 
И не посмяха. Никой не я взе,
онази обич, дето имах я...
Сега, не знам дали съм облак,
или съм дъжд за изваляване.
Дали във мен е жлъч, отровна
или мехлем за оздравяване...
Но знам! О, знам, че имам огън,
като във Содом и Гомора,
горял след всяко мъчно сбогом,
забравен - молил се на Бога...
И нежност имам. Пеперуди. 
Копринен допир по душата ти. 
И този свят нима се чуди,
без теб, че имам недостатъци?

 

Стихопат.
Danny Diester.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пиши, Дани. Без четене се оживява, ама без писане Поздрави и благодаря!
  • Благодаря, Дени! ❤️ Благодаря, Краси! Страхотно! Признавам немърлив съм като читател на поезия, особено напоследък. А ти си ставаш все по-добра! Поздрави! ❤️
  • Дани.. Хубаво е.
  • О, нека да се чуди още дълго,
    мигрени да лекува със перо
    Луната с всяко вдъшване се пълни
    макар че диша ... с второто ребро...
    Бездънно е, понякога, безоко
    в две липси - стъпките крепят вода
    от нея пие, мокри си челото
    и треската стопява си леда.
    Ледът околоплоден се разчупи
    и пеперуда сякаш излетя
    от дифицитната любов по-глупав,
    въпросът Той дали завършва с Тя...?

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...