diesto (Данаил Антонов)
976 523
20.02.2020 г., 0:23 ч.

Дефицит 

  Поезия » Любовна, Философска
585 3 4


Къде била си, че да прочетеш,
как шепнех стонове с молитвите? 
И не посмяха. Никой не я взе,
онази обич, дето имах я...
Сега, не знам дали съм облак,
или съм дъжд за изваляване.
Дали във мен е жлъч, отровна
или мехлем за оздравяване...
Но знам! О, знам, че имам огън,
като във Содом и Гомора,
горял след всяко мъчно сбогом,
забравен - молил се на Бога...
И нежност имам. Пеперуди. 
Копринен допир по душата ти. 
И този свят нима се чуди,
без теб, че имам недостатъци?

 

Стихопат.
Danny Diester.

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пиши, Дани. Без четене се оживява, ама без писане Поздрави и благодаря!
  • Благодаря, Дени! ❤️ Благодаря, Краси! Страхотно! Признавам немърлив съм като читател на поезия, особено напоследък. А ти си ставаш все по-добра! Поздрави! ❤️
  • Дани.. Хубаво е.
  • О, нека да се чуди още дълго,
    мигрени да лекува със перо
    Луната с всяко вдъшване се пълни
    макар че диша ... с второто ребро...
    Бездънно е, понякога, безоко
    в две липси - стъпките крепят вода
    от нея пие, мокри си челото
    и треската стопява си леда.
    Ледът околоплоден се разчупи
    и пеперуда сякаш излетя
    от дифицитната любов по-глупав,
    въпросът Той дали завършва с Тя...?
Предложения
: ??:??