1 дек. 2024 г., 08:59

Декември

410 1 2

 

 

Не знам дали е есен или зима. 

Ръми дъждец, примесен с мокър сняг. 

И газя хем в листа, хем в кал за трима. 

Нима дошъл е вън декември пак? 

 

С чадър и шапка ще внимавам, 

че има тук-там, вижте, черен лед! 

Душа, сърце и всичко давам

да върна юли – без вина отнет. 

 

Да търся нито русо, нито черно

момиче с поглед в мене жадно впит, 

Да сипя в чаша по едно вечерно

и сам в леглото пак да съм завит!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за този отзив, коментарите Ви са така красиви, като стихотворенията Ви!
  • Аристократична носталгия прозира зад всеки ред на това стихотворение.
    И лекота, преливаща във финес.
    Поздравление, Боряна!:

    "С чадър и шапка ще внимавам,
    че има тук-там, вижте, черен лед!
    Душа, сърце и всичко давам
    да върна юли – без вина отнет."

    П.П. Досега нямах техническа възможност да коментирам това хубаво стихотворение, поради коментарното си ограничение.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...