1 dic 2024, 8:59

Декември

414 1 2

 

 

Не знам дали е есен или зима. 

Ръми дъждец, примесен с мокър сняг. 

И газя хем в листа, хем в кал за трима. 

Нима дошъл е вън декември пак? 

 

С чадър и шапка ще внимавам, 

че има тук-там, вижте, черен лед! 

Душа, сърце и всичко давам

да върна юли – без вина отнет. 

 

Да търся нито русо, нито черно

момиче с поглед в мене жадно впит, 

Да сипя в чаша по едно вечерно

и сам в леглото пак да съм завит!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Bo Boteva Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за този отзив, коментарите Ви са така красиви, като стихотворенията Ви!
  • Аристократична носталгия прозира зад всеки ред на това стихотворение.
    И лекота, преливаща във финес.
    Поздравление, Боряна!:

    "С чадър и шапка ще внимавам,
    че има тук-там, вижте, черен лед!
    Душа, сърце и всичко давам
    да върна юли – без вина отнет."

    П.П. Досега нямах техническа възможност да коментирам това хубаво стихотворение, поради коментарното си ограничение.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...