1.12.2024 г., 8:59

Декември

421 1 2

 

 

Не знам дали е есен или зима. 

Ръми дъждец, примесен с мокър сняг. 

И газя хем в листа, хем в кал за трима. 

Нима дошъл е вън декември пак? 

 

С чадър и шапка ще внимавам, 

че има тук-там, вижте, черен лед! 

Душа, сърце и всичко давам

да върна юли – без вина отнет. 

 

Да търся нито русо, нито черно

момиче с поглед в мене жадно впит, 

Да сипя в чаша по едно вечерно

и сам в леглото пак да съм завит!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bo Boteva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за този отзив, коментарите Ви са така красиви, като стихотворенията Ви!
  • Аристократична носталгия прозира зад всеки ред на това стихотворение.
    И лекота, преливаща във финес.
    Поздравление, Боряна!:

    "С чадър и шапка ще внимавам,
    че има тук-там, вижте, черен лед!
    Душа, сърце и всичко давам
    да върна юли – без вина отнет."

    П.П. Досега нямах техническа възможност да коментирам това хубаво стихотворение, поради коментарното си ограничение.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...