1.12.2024 г., 8:59

Декември

413 1 2

 

 

Не знам дали е есен или зима. 

Ръми дъждец, примесен с мокър сняг. 

И газя хем в листа, хем в кал за трима. 

Нима дошъл е вън декември пак? 

 

С чадър и шапка ще внимавам, 

че има тук-там, вижте, черен лед! 

Душа, сърце и всичко давам

да върна юли – без вина отнет. 

 

Да търся нито русо, нито черно

момиче с поглед в мене жадно впит, 

Да сипя в чаша по едно вечерно

и сам в леглото пак да съм завит!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bo Boteva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за този отзив, коментарите Ви са така красиви, като стихотворенията Ви!
  • Аристократична носталгия прозира зад всеки ред на това стихотворение.
    И лекота, преливаща във финес.
    Поздравление, Боряна!:

    "С чадър и шапка ще внимавам,
    че има тук-там, вижте, черен лед!
    Душа, сърце и всичко давам
    да върна юли – без вина отнет."

    П.П. Досега нямах техническа възможност да коментирам това хубаво стихотворение, поради коментарното си ограничение.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...