/пророческа песен на Удивителния Вергилий, която той написа, когато перото му пропуши от чакане Мирабела да прочете за трети път българската митология и за четвърти – Библията, и после да напише поредната част на „Хомо Коронус“/

След първия мартенски гръм –

брезата – с кора обгоряла.

Прилича на Яв и на Сън,

а Нав е – душа отлетяла.

Там борът уцелен – проклет,

с изгризан е корен и килнат

и плъхове черни безчет,

със зъби стеблото му пилят.

Ще рухне след малко – титан,

мощта, твърдостта му – на сито.

Ще стане за Мрака курбан,

в короната – слънце изпито.

Но още държи се – на ръб,

под него земята се свлича.

Понесъл небето на гръб,

все още смъртта си отрича.

Разговор между Критиците Лъчезор и Тютюлка

 – Къде е заекът?

  – Моля?

  – Леле, колега, откога стана такъв учтив? „Моля“! Преди се задоволяваше с едно „А?“, а сега… Къде е заекът, викам? В заглавието се споменава, а в стихотворението – нито думичка.

  – Ами то… Ей, ти пък откога започна да задаваш критически въпроси? Преди само отговаряше на заяжданията ми, а сега ти се заяждаш.

  – Аз почнах да питам, откакто Вергилий почна да бърза като пърле пред майка си! Заекът от заглавието се е изпарил и ти на това му викаш заяждане?

  – Именно – изпарил се е! Когато гърмът е ударил…

  – Ехото е заглъхнало сигурно!

  – Именно! И заекът се е мушнал в корените и се е провалил вдън земя. Затова не се споменава.

  – Ти гаргара ли си правиш с мен?

  – Не аз – Вергилий. И не с теб – с читателите. Дали издържат на опън пред авторитети. От чакане перото му взе да пуши и той…

  – Перото му пропушило!

  – Ъхъ. А ако питаш за заека, той сигурно е при гайката.

  – Сега пък гайка! Каква е тая гайка?

  – Уф, това беше от друга Книга. Сори! Просто Вергилий много искаше да напише нещо авангардно.

  – Като заглавие, на което да не му пасва стихотворението?

  – Не, не! Много даже да му пасва. Обаче да се разбира само от контекста и да звучи многозначно.

  – Ама хич не се разбира, да ти кажа аз! То със същия успех можеше да се казва „Мургав симург на клонче!“

  – Шшт! Ще разлаеш правозащитниците!

  – Бау! Хи-хи!

  – Значи Вергилий е искал да стане Радой Ралин и Борис Димовски едновременно.

  – Не е искал. Станало е от само себе си. Вергилий има тази уникална способност сам да си се насажда на пачи яйца.

  – С малко помощ от „приятелите“.

  – Ъхъ. Като в оная песен: „Два Черепа и две мутреси.“

  – Не съм я чувал. За някоя двуглава ламя ли става въпрос?

  – Сега пък ламя!

  – Ами щом черепите са два, то и главите сигурно са били две.

  – Не, само лицата. Хи-хи!

  – Шшт, млъквай, диверсант такъв, че ще изпаднем в немилост!

  – То и като мълчим, пак сме криви, тъй че…

  – Като няма прокопсия…

  – Ама много ги знаеш ти класиците бе!

  – Знам, ама се чудя пак за запетайката. Бе-то обръщение ли е тука или частица, а?

  – Не бъди дребнав! Най-много да те обесят, чудо голямо!

  – Хи-хи!