/пророческа песен на Удивителния Вергилий, която той написа, когато перото му пропуши от чакане Мирабела да прочете за трети път българската митология и за четвърти – Библията, и после да напише поредната част на „Хомо Коронус“/
След първия мартенски гръм –
брезата – с кора обгоряла.
Прилича на Яв и на Сън,
а Нав е – душа отлетяла.
Там борът уцелен – проклет,
с изгризан е корен и килнат
и плъхове черни безчет,
със зъби стеблото му пилят.
Ще рухне след малко – титан,
мощта, твърдостта му – на сито.
Ще стане за Мрака курбан,
в короната – слънце изпито.
Но още държи се – на ръб,
под него земята се свлича.
Понесъл небето на гръб,
все още смъртта си отрича.
Разговор между Критиците Лъчезор и Тютюлка
– Къде е заекът?
– Моля?
– Леле, колега, откога стана такъв учтив? „Моля“! Преди се задоволяваше с едно „А?“, а сега… Къде е заекът, викам? В заглавието се споменава, а в стихотворението – нито думичка.
– Ами то… Ей, ти пък откога започна да задаваш критически въпроси? Преди само отговаряше на заяжданията ми, а сега ти се заяждаш.
– Аз почнах да питам, откакто Вергилий почна да бърза като пърле пред майка си! Заекът от заглавието се е изпарил и ти на това му викаш заяждане?
– Именно – изпарил се е! Когато гърмът е ударил…
– Ехото е заглъхнало сигурно!
– Именно! И заекът се е мушнал в корените и се е провалил вдън земя. Затова не се споменава.
– Ти гаргара ли си правиш с мен?
– Не аз – Вергилий. И не с теб – с читателите. Дали издържат на опън пред авторитети. От чакане перото му взе да пуши и той…
– Перото му пропушило!
– Ъхъ. А ако питаш за заека, той сигурно е при гайката.
– Сега пък гайка! Каква е тая гайка?
– Уф, това беше от друга Книга. Сори! Просто Вергилий много искаше да напише нещо авангардно.
– Като заглавие, на което да не му пасва стихотворението?
– Не, не! Много даже да му пасва. Обаче да се разбира само от контекста и да звучи многозначно.
– Ама хич не се разбира, да ти кажа аз! То със същия успех можеше да се казва „Мургав симург на клонче!“
– Шшт! Ще разлаеш правозащитниците!
– Бау! Хи-хи!
– Значи Вергилий е искал да стане Радой Ралин и Борис Димовски едновременно.
– Не е искал. Станало е от само себе си. Вергилий има тази уникална способност сам да си се насажда на пачи яйца.
– С малко помощ от „приятелите“.
– Ъхъ. Като в оная песен: „Два Черепа и две мутреси.“
– Не съм я чувал. За някоя двуглава ламя ли става въпрос?
– Сега пък ламя!
– Ами щом черепите са два, то и главите сигурно са били две.
– Не, само лицата. Хи-хи!
– Шшт, млъквай, диверсант такъв, че ще изпаднем в немилост!
– То и като мълчим, пак сме криви, тъй че…
– Като няма прокопсия…
– Ама много ги знаеш ти класиците бе!
– Знам, ама се чудя пак за запетайката. Бе-то обръщение ли е тука или частица, а?
– Не бъди дребнав! Най-много да те обесят, чудо голямо!
– Хи-хи!
© Мария Димитрова Todos los derechos reservados